Дени Дидро (1713-1784)
Дени Дидро - снимка Уикипедия
Дидие Дидро искал синът му Дени да направи юридическа или църковна кариера, но младежът имал интереси в други области. Баща му го изпраща в колежа на йезуитите “Луи льо Гран” в родния град. На 26 август 1726 година получава тонзура от местния епископ. След това заминава за Париж, където постъпва в Университета.
Раните му години в Париж са добре известни. Дени Дидро става магистър по изкуствата, а през 1735 получава магистърска степен по философия. След това посвещава две години на богословието, но впоследствие изоставя идеята да стане духовник и решава да учи право. Изучаването на закона не трае дълго и през 1734 година Дидро решава да поеме пътя на писател. Разочарован, баща му се отрича от него и през следващите десет години младежът води доста бохемски живот. Междувременно изучава гръцки, латински, медицина и музика, а за да си изкарва прехраната, се занимава с преводи и дава уроци по английски език.
През ноември 1743 година Дени Дидро тайно се жени за шивачката Нанет Антоанет Шампион. Но нелегалният брак, първоначално продиктуван от любов, не се оказва щастлив. Раждат им се четири деца, но оцелява само най-малкото от тях – Мари-Анжелик. Две години по-късно започва първата извънбрачна връзка на Дидро с Мадлен де Пизьо, а през 1756 се сприятелява със Софи Волан и двамата стават любовници. Към нея Дидро храни най-дълбоки чувства и връзката им се запазва до смъртта им (Софи умира пет месеца преди Дидро). Въпреки отношенията си с други жени, Дидро никога не спира да се грижи за единствената си дъщеря.
1743 година бележи началото на литературната кариера на Дидро с превода на “Гръцката история на храма Станян”. Не след дълго излиза първото му оригинално произведение “Философски мисли”, което потвърждава преминаването му към деизма. От 1746 до 1748 работи по превода на Медицинския речник на Робърт Джеймс. Междувременно поема отговорността по редакцията на Енциклопедията, на която посвещава двадесет години от живота си. Освен редакторската си дейност, пише за нея и 500 статии. Проектът завършва през юли 1765 година, но Дидро е изпълнен с горчивина поради липсата на признание и отношението, което среща от страна на издателите. Заради публикацията си “Писмо за слепите за назидание на зрящите” през 1749 година е затворен за три (според други източници пет) месеца в замъка Шато дьо Венсен. По време на престоя му в затвора го посещава Жан-Жак Русо. Известният просветител отделя голямо внимание на неговите публикации и го насърчава да продължава да пише. Ако се съди по произведенията му, през 1749 година той вече е убеден атеист и материалист.
В периода на интензивна работа, такси, заплахи и разочарования, настъпват няколко важни събития в личен план. През 1750 година Дени Дидро е назначен в Кралската Академия на Берлин. Пет години по-късно се среща със Софи Волан, която става негова любовница и връзката им продължава за цял живот. През 1759 умира баща му и той трябва да се върне в Лангре по въпроси, свързани с уреждането на семейното наследство. Дидро преосмисля стойностите на живота на своя баща и си прави равносметка. Желанието му е да осигури възможно най-добре единствената си дъщеря. Решава да продаде своята библиотека. През 1762 година библиотеката на Дидро е закупена от руската императрица Екатерина II, но той получава правото да я ползва докато е жив. Две години по-късно философът отива в Петербург, за да пише по няколко нейни проекта, свързани с реформирането на обществото и образованието. Поради тежкото икономическо положение на Дидро през 1773 година започва работа като библиотекар в двора на императрицата и заради едно закъсняло плащане, получава авансово 50 годишни работни заплати.
Постепенно здравето на Дидро се влошава. На 9 септември 1772 година дъщеря му се омъжва за Авел-Франсоа Каройлон Вандол.
Софи Волан умира на 22 фервуари 1784 година, а само няколко месеца по-късно и Дидро. Смъртта му настъпва на 31 юли в резултат на стомашно-чревни проблеми. Погребан е в Сен-Рош.
Дидро оставя белег в историята на всички литературни жанрове като голям иноватор. Ерудиран, критичен и гениален. Полага основите на буржоазната драма в театъра, стилът му модернизира романа и редактира едно от най-значимите произведения на своето време – известната Енциклопедия. За съжаление получава признание едва през XIX век.
